След 9 септември 1944 г. тук е Дирекцията на Народната милиция. Част от задържаните през първите месеци са убити без съд и присъда, други са убити по време на следствието или са изправени пред т. нар. Народен съд и в следващите политически процеси. Тук на 24 май 1945 г. е жестоко убита Мара Рачева, 24-годишната секретарка на Г. М. Димитров, водач на БЗНС „Пладне”, а през октомври 1948 г. социалдемократката Людмила Славова е залята с вряла вода и умира няколко дни по-късно.
Паспортен отдел на МВР
бул. „Княгиня Мария Луиза“ №44-46
Паспортен отдел на МВР през 70-те и 80-те години. Силно ограниченото право на пътуване е елемент на тоталния контрол, средство за изолация от свободния свят, за вербовка чрез изнудване и за тормоз над емигриралите българи и техните близки.
Паметникът на Ленин в София, разположен в близост до мястото на сегашната статуя на Света София срещу сградата на бившия Партиен дом, е символ на комунистическата власт, идеологията на БКП и водещата роля на СССР. Демонтиран е през 1990 г. под претекст, че пречи на новостроящото се метро.
Партиен дом и „триъгълник на властта”
пл. „Княз Александър I“
Партийният дом е част от новия сталинистки център на столицата, изграден на мястото на увредения от войната стар търговски център. Идеята е в него да бъдат концентрирани институциите на комунистическата власт – символ на нейното ново лице.
Решението е взето още в края на 1945 г., проектът е на български архитекти, но по настояване на Политбюро окончателният му вид е наложен от съветски архитект. Строежът е в годините 1950-1953, когато е пикът на сталинизацията на българската държава. Репресията срещу несъгласните е сурова и безогледна, но сред различни прослойки на българското общество все още има надежда, че с помощта на западните сили България може да се върне към демократичен път на развитие. Преследването на „бившите хора” (градските елити и държавните служители на междувоенна България), на дейците на ВМРО, насилственото отнемане на земята от селяните разпалват в различни региони на България въоръжена съпротива, наричана горянско движение. Нейният некоординиран и регионален характер я обрича на неуспех срещу добре организираната комунистическа милиция и вътрешните войски.
Издигането на Партийния дом в центъра на София през тези години се превръща в символ на заличеното „старо”, на смазаната съпротива и на непоклатимата власт на БКП. По същия начин краят на еднопартийната комунистическа власт през 1989-1990 г. се ознаменува със свалянето на огромната петолъчка от пилона на Партийния дом. А в опит да се заличат извършените престъпления на режима, на 26 август 1990 г. е инсцениран палеж на Партийния дом, изгарят много документи от архива на БКП. Съмненията са, че пожарът е организиран от БСП и ДС, за да бъде потушен гражданският протест, а Съюзът на демократичните сили (СДС) - принуден на политически компромиси. Днес сградата се използва от Народното събрание и все по-малко хора си спомнят за нейната тоталитарна история, а петолъчката лежи в двора на Музея на социалистическото изкуство.
Съдебна палата
бул. „Витоша“ 2, Съдебна палата
В сградата на днешната Съдебна палата от 20 декември 1944 г. до 1 февруари 1945 г. се провеждат заседанията на Първи върховен състав на т. нар. Народен съд. Това е извънреден съд, в нарушение на действащата конституция, който се превръща в инструмент за налагане на комунистическата власт чрез масово ликвидиране на нейните опоненти. Остава в съвременната ни история като най-масовата проява на политическо насилие. Арестувани са над 28 000, осъдени са над 9 000, разстреляни са 2 730, а други 1 300 получават присъда от доживотен затвор. Последствията се простират и върху близките им и техните семейства за поколения напред.
От 20 декември 1944 г. до 1 февруари 1945 г. в аулата на Софийския университет заседава неговият Втори върховен състав. Осъдените на смърт от Първи и Втори състав са разстреляни няколко часа след произнасяне на присъдите. В Съдебната палата се провеждат и повечето от следващите големи политически процеси от 1946 г. до 1948 г., които унищожават легалната опозиция, както и много от политическите съдебни процеси до 1989 г.
Убийството на ген. Георгиев
Пред църквата „Свети Седмочисленици“ между ул. „Цар Иван Шишман“ и ул. „Граф Игнатиев“
Ген. Константин Георгиев, запасен офицер и народен представител от Демократическия сговор, е застрелян на 14 април 1925 г. на връщане от църквата „Св. Седмочисленици" към дома си на ул. „Цар Шишман" 39 като първа стъпка към атентата в църквата „Св. Неделя".
Дом на Г. М. Димитров
„Граф Игнатиев“ № 31
Г. М. Димитров е водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) „Пладне" - най-голямата и влиятелна партия в България по онова време. В края на януари 1945 г. под натиск подава оставка като главен секретар на Земеделския съюз. Поставен е под домашен арест, но успява да избяга и напусне страната.
Паметник на Георги Марков
площад „Журналист”
Георги Марков напуска България през 1969 г., след като е спряна пиесата му „Аз бях той” в Сатиричния театър. Неговите „Задочни репортажи за България”, излъчвани всяка седмица от 1975 г. до 1978 г. по радио „Свободна Европа” са масово слушани в България, въпреки заглушаването, което го превръща в един от най-опасните врагове на българската комунистическа власт. Прострелян е с отровна сачма от агент на Държавна сигурност на 7 септември 1978 г. в Лондон и умира на 11 септември.
Дом на Димитър Талев
бул. Христо Смирненски 1А
Димитър Талев живее в този дом от 1939 г. до 1948 г. На 18 октомври 1944 г. е арестуван, разследван е като великобългарски шовинист и фашист и на 26 март 1945 г. е въдворен в концлагер. Освободен е на 22 август 1945 г. На 21 октомври 1947 г. като част от акция, съпроводена от масови арести на бивши дейци на ВМРО отново е арестуван и е въдворен в ТВО „Перник". Освободен е 28 януари 1948 г., тежащ 46 килограма, в състояние на крайно изтощение. През август 1948 г. е изселен със семейството си в Луковит.
„Синьото“
кръстовище бул. „Драган Цанков“ и ул. „Евлоги Георгиев“ (около метростанция)
Кафене на открито на ъгъла на „Драган Цанков” и „Евлоги Георгиев”, близо до днешния вход за метрото. От средата до края на 80-те е сборно място на всички субкултури - хипари, метъли, пънкари, рокери, скинари.
Мост на дружбата
кръстовището на бул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Драган Цанков“
Мостът на българо-съветската дружба на ул. „Граф Игнатиев” над Перловската река. През 1953 г. са поставени четири скулптурни групи, които пропагандират руската и съветската помощ за „по-малкия български брат”: „Опълченец и руски воин”, „Партизанин и съветски воин”, „Селянка и колхозничка” и „Съветски специалист и български техник”.
Битката на Кирил Дрангов
Ул. „Цар Иван Шишман“ № 37
В началото на юни 1946 г. Сталин нарежда на Георги Димитров да върви към обединяване на македонския народ в рамките на Югославия. На 7-8 юни 1946 г. са извършени масови арести на дейци на ВМРО. На 8 юни 1946 г. Кирил Дрангов загива в престрелка с 14 служители на ДС, изпратени да го арестуват, като убива двама от тях.
пл. „Патриарх Евтимий” и стена на Джон Ленън
Паметник на Патриарх Евтимий, бул. „В. Левски“ и ул. „Граф Игнатиев“
През 70-те и 80-те години мястото е известно просто като Попа – популярно за среща на младежите, където се събират хипари, метъли, а по-късно и пънкари, търсещи алтернатива на официалната култура. Остава знаков ориентир в центъра на София и до днес.
След убийството на Джон Ленън на 8 декември 1980 г. софийски младежи, хипари, които обикновено се събират на Попа, поставят цветя, свещи и надписи в негова памет върху сградата на Нотариата. Милицията редовно разчиства стената и извършва арести, защото всяка спонтанна проява, която не е одобрена от властта, се възприема като заплаха за тоталитарния режим. Въпреки това цяло десетилетие датата на убийството му е почитана.
Квартирни изложби
пл. Славейков
През 1983 г. художникът Красимир Илиев, днес куратор в Софийска градска художествена галерия (СГХГ), прави неформална, неразрешена от Съюза на българските художници (СБХ) изложба в ателието на своя приятелка на пл. „Славейков" срещу Градския комитет на БКП в сградата на днешната Столична библиотека. Посетителите са както приятели на художника, така и случайни хора от улицата.
Изложените творби са абстрактни, а изложбата е вероятно първата от поредицата подобни алтернативни изложби през 80-те. През 1985 г. Юлиян Попов, един от създателите на НБУ, по-късно министър на околната среда и водите, отваря неформалната галерия „357“ в квартал „Червена звезда“ (днес „Дианабад“), в блок 35, апартамент 7. Първата изложба е на Соломон Паси – по-късно министър на външните работи – под артистичния псевдоним Сюлейман Техлекели, като реакция на насилствената смяна на имената на турците и мюсюлманите в България. В галерията са излагали свои работи Уша, Николай Панайотов и други.
Съюз на българските журналисти
ул. „Граф Игнатиев“ 4
Съюзът на българските журналисти е казионна тоталитарна организация и един от главните инструменти на тоталитарната цензура и пропаганда. Клубът на журналистите с привилегирования си статут при снабдяването се превръща в сборно място на социалистическия интелектуален елит.
Църква „Света Неделя“
площад „Света Неделя“ №20
Атентатът от 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя" е организиран от БКП и е извършен с цел да убие цялото държавно ръководство и така да бъде предизвикана комунистическа революция в България като част от световната пролетарска революция. Убити са 213 души, ранени са около 500, голяма част от тях - тежко.
Дом на слепите
"Найчо Цанов" 172
След преврата на 9 септември 1944 г. Домът на слепите е използван като временен следствен арест за процесите на т. нар. Народен съд. Сред задържаните тук са художниците Никола Танев и Александър Божинов. Вследствие на мъчения художникът и сатирик Райко Алексиев умира на 10 март 1945 г. Тук са задържани и арестуваните на 10 март 1945 г. 86-има анархисти от Националната конференция на Федерацията на анархистите в България (ФАКБ). Арестуван заради превода му на книгата „Християнство и комунизъм”, тук жестоко е измъчван протосингелът на Софийската митрополия архимандрит Ириней Попконстантинов. Видян за последно на 30 септември 1944 г., той изчезва безследно, убит без съд и присъда.
