Тук е първият концерт на създадения през 1946 г. от ученика във Втора мъжка гимназия Людмил Георгиев младежки джазов оркестър „Джаза на младите". На тези концерти пее и Леа Иванова - една от най-популярните джаз и поп певици, изпращана няколко пъти в концлагера „Ножарево", а с тях прави първите си музикални стъпки Ахинора Куманова, джаз и поп певица, арестувана в т. нар. Хулиганска акция през януари 1958 г. и по чудо не е изпратена в концлагера „Белене". По-късно емигрира в Западна Германия. През 1949 г. в СССР е подета кампания срещу буржоазното влияние, джазът е заклеймен като буржоазна упадъчна музика, а оттук Людмил Георгиев е изпратен в младежкия трудов лагер „Чомаковци” заради изпълнението на американска музика. 

След 9 септември 1944 г. бар „Максим" станал представителен ресторант на МВР. Най-редовен посетител бил Антон Югов, министър на вътрешните работи, със своята свита. Въпреки доминацията на съветската музика, оркестърът на виртуозния цигулар Александър Николов (Сашо Сладура) изпълнявал само френски шансони и танга. Сладура разказвал вицове даже на властимащите за самите тях - дързост, за която плаща най-високата цена, тъй като дори само слушането на вицове се преследва от властта. През 1959 г. заради това е осъден на 1 година затвор, а през септември 1961 г. е изпратен без съд и присъда в Ловешкия лагер и там е убит няколко дни по-късно.

През 1987 г. в Русе избухват масови протести срещу замърсяването на въздуха от химическия завод в румънския град Гюргево, от другата страна на Дунав. Гражданите носят маски, майки с колички излизат на първа линия. Шест жени от градското озеленяване организират първите прояви, които постепенно се превръщат в редовни протести. Никоя от тях не търси политическа кариера или публичност. Тези протести поставят началото на движението „Екогласност“, създадено по-късно в София, в Дома на киното.

На 14 октомври 1989 г. „Екогласност“ започва да събира подписи в градинката „Кристал“ срещу ново хидростроителство в Рила и замърсяването на градовете. През 80-те мястото вече се е оформило като средище на младежки култури. Няколко дни по-късно, на 26 октомври, милицията разгонва събралите се с побой и арести на около 20 активисти. На земята остава една дамска обувка, запомнена от софиянци като „Софийската Пепеляшка“, символ на гражданската смелост в края на режима.

На 3 ноември 1989 г. до църквата „Св. София“ се събират няколко хиляди души за внасянето на подписката на „Екогласност” с над 11 000 подписа срещу проекта „Рила-Места“, който трябва да пренасочи води от Рила към София. Пред Народното събрание демонстрантите скандират: „Свобода“, „Демокрация“. В столицата това е първата масова демонстрация срещу комунистическата власт от края на 40-те години. 

На 18 ноември 1989 г. пред катедралата се провежда първата масова демонстрация на политическата опозиция срещу режима. Организаторите обаче не допускат да говори Илия Минев - прекарал десетки години в българските затвори заради политическите си убеждения, председател на първата правозащитна антикомунистическа организация в България. Дългогодишната работа на ДС за неговото профилиране и изолация дават резултат. На 10 декември 1989  г. между 50 000 и 100 000 души участват в митинг на новосъздадения СДС - обединение на всички опозиционни партии. Философът Желю Желев е лидер на демократичното движение. Площадът се превръща в символ на демократичните промени в България. 

В края на 1984 г. комунистическият режим започва мащабна кампания за насилствена асимилация на турци и мюсюлмани под срамното име Възродителен процес. В рамките на два месеца имената на 822 588 души са принудително сменени. През май 1989 г. турци и мюсюлмани излизат на мирни протести, останали в историята като Майските събития. Те са брутално разпръснати от милицията, има убити и ранени.

На 29 май 1989 г. Тодор Живков обявява отварянето на границата с Турция, което прераства в масово изселване, цинично наречено Голямата екскурзия. До края на август 1989 г. 309 592 души напускат страната, преди Турция да затвори границата. България изпада в още по-голяма международна изолация, а темата за човешките права става централен въпрос за опозицията и общественото мнение. След промените по върха на БКП на 10.11.1989 г. турците и мюсюлманите в България надигат още по-силен граждански глас и с присъствието си на площада пред Народното събрание на 29.12.1989 г. принуждават БКП да им върне имената. 

На 29 май 1947 г. лидерът на БЗНС и обединената опозиция Никола Петков отхвърля проекта на комунистическата партия за нова конституция, защото не гарантира правата и свободите на гражданите. До този момент БЗНС е част от Отечествения фронт, но все по-откритите и брутални действия на комунистическата партия срещу всеки неин опонент не оставят никакво съмнение, че се налага тоталитарно управление по съветски модел. Никола Петков заявява: „Само конституция, създадена върху основата на политическата и икономическата свобода, върху равенството в правата, ще създаде чистата и свята република на най-големия идеалист, български революционер Васил Левски.

“Близо година се подготвя съдебната разправа с Никола Петков и легалната опозиция. На 5 юни 1947 г. в Народното събрание постъпва прокурорско искане на неговия имунитет. Министър-председателят Георги Димитров го заплашва: „Можеш за последен път да бъдеш словоохотлив. Това е твоята последна дума тук.“ Петков отвръща: „И последната ми дума като човек ще бъде: да живее свободата!“ Арестуван е в залата на Народното събрание от въоръжени милиционери. Осъден е на смърт за мнима конспирация против режима и е обесен в Централния затвор на 23 септември 1947 г. Като част от мерките за ликвидиране на опозицията и разчистването на пътя на еднопартийната власт БЗНС е забранен. 

На 14 декември 1989 г. Народното събрание отлага гласуването за премахването от Конституцията на чл. 1 за ръководната роля на БКП и хиляди хора, главно студенти, правят жива верига около парламента. Напрежението нараства и множеството е готово да атакува сградата на НС, но лидерите на СДС (коалиция от опозиционни партии) призовават протестиращите да се разотидат мирно. 

Освиркан, тогавашният държавен глава Петър Младенов и един от водачите на прогласилата се вътрешнопартийна опозиция на Тодор Живков (бивш външен министър) произнася: „Най-добре е танковете да дойдат". Тази фраза става символ на неспособността на комунистическата върхушка да мисли според правилата на демокрацията и ненасилственото упражняване на властта. След много силен обществен натиск и протести тези думи довеждат до оставката на Петър Младенов като президент през лятото на 1990 г.

Аспарух Лешников е оперетен и шлагерен певец, един от основателите на германския вокален секстет „Комедиан хармонистс” през 1928 г., който има световна известност, с множество турнета по света, а изпълненията му звучат в десетки филми с големите кинолегенди на времето. При идването на нацистите на власт изпълненията им стават нежелани, а част от групата е от евреи и емигрира. Останалите в Германия членове формират групата „Майстерсекстет”, но заради цензурата и ограниченията на нацисткия режим нямат предишния успех. През 1938 г. Ари Лешников се завръща в България, където също е извънредно популярен. След комунистическия преврат Ари Лешников пее в цирк „Европа" своите градски шлагери, които обаче противоречат на социалистическия дух. Има непотвърдени сведения, че за кратко е бил изселен и принуден да товари въглища. За да се препитава, пее в ресторанти, по балове и вечеринки. През 1953-1954 г. работи като хамалин. От 1954 г. до 1958 г. е общ работник в предприятие за метални конструкции. От 1960 до 1965 е чистач в Парка на свободата - Борисовата градина. Едва в края на 60-те и през 70-те ограниченията падат, но той вече е възрастен, а и времето на неговата музика е отминало.